* * *
Седя под асмата
на дървено трупче
и се сещам за теб
как ядяхме сладолед
на клечка
в гаража на село
и за белия Москвич
на чичо се сещам
и как се гонехме
по сивите мраморни стълби
на втория етаж у нас
Бяхме почти
на седем и половина
Помниш ли онова лято
дето си обелих колената
още ме боли
тогава разбрах
че и ти ме обичаш
вместо спирт
ме намаза с ракия
от на баща ти мазето
вместо бинт
черешови листа
и ми купи шоколадово яйце
А аз бях безумно щастлива
че ти си съседското момче
И първата любов
© Анита Желева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2007, № 12 (97)