Антоанета Николова - Хайку

ХАЙКУ - 2

web

есенна привечер
паячета се носят
върху дъха си

нощен влак
в прозорците
само собствените ни отражения

от боровите клони
врана
отрони вчерашния дъжд

бели пръски
над скалите
вдигат се ята от чайки

последен дъх
мухата литва
през прозореца

лятна привечер
рояк мушици
привлечени от топлината ми

мъглива утрин
перилата отронват дълго
светла капка

водни паяци се стрелкат
вирът под тях
е неподвижен

човекът сепна
патиците край вира
дълбоката вода не потрепери

дълбок сняг
колко бели
излязохме от него