В КОЛИТЕ
Ние бяхме спокойни,
седяхме в старите си коли,
въртяхме копчето на радиото
и търсехме пътя
на юг.
Някои ни пращаха пощенски картички в самотата си,
за да ни подтикнат към крайни решения.
Някои се бяха качили в планината,
за да гледат и нощем слънцето.
Някои се влюбваха,
макар да е казано, че един живот
не е лично дело.
Някои мечтаеха за пробуждане,
по-радикално от всяка революция.
Някои лежаха като мъртви кинозвезди
и чакаха верния миг,
за да заживеят.
Някои загиваха,
без да са загинали за своето дело.
Ние бяхме спокойни,
седяхме в старите си коли,
въртяхме копчето на радиото
и търсехме пътя
на юг.
1976
© Волф Вондрачек
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008