ВЕЧЕ НИКЪДЕ
Ще стоят така на моста,
всеки потопен в прегръдка,
и в целувки, без да мигнат,
ще поглеждат към луната.
Имат татко, имат майка,
но забравени са всички.
Толкоз млади, вече тъжни,
щом въртят се в този кръг.
Ще се закълнат в Небето,
че безкрайно се обичат.
Ала улици, фенери
млъкват, само вятър вее.
Ще стоят докрай на моста,
без родители, без котка,
само в себе си вглъбени,
вече никъде не тръгват.
1987
© Уве Колбе
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008