БЕРЛИН, НАЧАЛОТО НА ДЕКЕМВРИ
Ти не съществуваш.
Мълчиш с цяло гърло.
Повръщаш деца, вместо да ги раждаш.
Където ходиш, то е с чужденци. Краставо животно!
Как съм можел някога да те обичам?
След тебе не обичам вече никой град.
От многото изкуствена коса на твоите проститутки
лицето ти изглежда сякаш е забравено от Бога.
Дайте ми разтухата на кръчмите!
Зимата ще те изтърси от календара,
астматичен капан, воняща мутра,
жълта урина в сивия сняг.
А твоят студ ме пари
както никой друг.
1994
© Уве Колбе
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008