АХ, ДРЪВЧЕ, ДА СЕ СМИРЯ ЛИ...
Пламтящ искрец и ясен взор са обладали
дълбоко плахото ми тяло с порив страстен.
Танцуват дните. Ах, дръвче, да се смиря ли...
Ехти гласът ми на възбог: студен и властен.
На светло всички скрити часове потрепват.
Земята, ветровете - синор плодороден,
ми дават дом. Отказване не ми нашепват,
и не обичат да се чувствам по-свободен.
1948
© Уве Бергер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008