ТОГАВА НЯМА ДА Е НУЖЕН ОГЪН
Тогава няма да е нужен огън
Земята ще е пълна с топлина
гората ще изпуска пара, а моретата
ще кипнат - облаците млечнобелите животни
ще се стълпят: могъщо облачно дърво
Слънцето ще избледнее в целия си блясък,
осезаем ще е въздухът и аз ще го държа
далеч отекващ вятър ще свисти
в очите ми, но няма да заплача
Ще тръгнем съвсем голи
през жилища без порти и без сенки
ще сме сами понеже никой няма да ни следва няма
да ни откаже и постеля: ще са онемели
кучетата няма да опазват
крачките ми отстрани: езиците им
ще са надути и без звук ще са сковани
Единствено небе ще ни обгръща и пенливи дъждове студът
не ще го има повече, а камъните
вкоравените цветя телата ни като коприна между тях
ще излъчват топлина и светло ще е в нас плътта ни ще е сребърна
Утре ти ще бъдеш с мене в рая.
1985
© Сара Кирш
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008