ПРОБУЖДАНЕ ПРИЗОРИ
Колко ли е часът? Изведнъж изпърхват толкова много
мънички птички, по дяволите!
Скоро слънцето ще капне лимонената си светлина
в жумящите ми очи. . .
И никаква поука не следва от това-онова
и никаква мисъл за
оживление / оздравление.
Да се събудя? - Защо?
Та според социологическите проучвания за 44%
от всички граждани на ФРГ след
смъртта настъпва Нищото.
Да не говорим пък за онези, за които след Нищото
веднага идва смъртта -
За съжаление забравих какво всъщност
исках сега да кажа, ах, да:
Който е схванал това,
него скоро вече никой няма да го разбира.
В това отношение ти, естествено, не можеш да се оплачеш
(това между другото) -
Но и не бива да смяташ, че всичко си е същото,
както тогава през последната година.
Или може би си открил идея,
за която безогледно
би сложил главата си на дръвника?
Добре де, един презерватив се
изхлузва. . .
Но това не бива веднага да води до истерия.
Както винаги съм казвал, в такова състояние
човек всъщност не бива да пише
стихове.
Защото клиентът може веднага да си помисли,
че ти е задръстен окулярът,
следователно вече нямаш живот
в тази роля -
Н о н е е т а к а!
Денят се обляга на въртящата се врата:
Където предлагат любимите ми кюфтета, все още свети,
кракът ми вече е тръгнал. . .
Скоро - телефонът - в съня ти - ще издрънчи!
и тържествено ще ти обяви
пробуждането на моя труп: - : - : -
1979
© Петер Рюмкорф
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008