ТЯ
Премина зъзнеща, но с лека стъпка
Покрай града и бълваше обиди
От тона й разпукваха се пъпки
От думите й тинята потръпна.
Вглъбена в размисъл на чуждо място
Прескачаше плетища и прегради
Пълзеше сянката й по стените
Родила в здрача едрата осанка.
И колкото вървеше по-далече
Изчезваха нозете й в Земята
Окръглена и бдяща, над тила й
За миг Полярната звезда припламна.
Обърна се. Видях прогнили зъби
А също и зашитите клепачи.
1997
© Карл Микел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.01.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008