ЛУННА НОЩ
Небето разцелува
Смълчаната Земя,
Та него да сънува
Сред звездната тъма.
Ветрецът над полята
Люлееше жита,
Шептеше с глас гората,
Тъй тиха бе нощта.
Душата ми разпери
Крилата си и тя,
И сякаш път намери,
Към къщи полетя.
1837
© Йозеф фон Айхендорф
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008