ХЕЙ, ДУМИ!
На Нели Закс, приятелката, поетесата, с обожание
Хей, думи, ставайте, хайде след мен!
Дори да сме вече напред,
много напред, ще стигнем още
по-надалеч, ще стигнем безкрая.
А не просветва.
Думата
само ще повлече
други думи
подире си,
изречението - друго изречение.
Ако ще светът,
окончателно,
да се натрапи,
вече ще е казано.
Но той не продумва.
Думи, хайде след мен,
за да не е окончателно
- не на словесната похот
и на реч подир противоречие!
Нека поне за малко
не говори никое чувство,
мускулът сърце
другаде да се упражнява.
Нека, казвам аз, нека.
Дори в най-висшето ухо,
нищо, казвам аз, да не нашепваш,
за смъртта нищо да не помисляш,
нека, и хайде след мен, нито нежно,
нито горчиво,
не и утешително,
без утеха
нищо не обозначаващо,
но не и без знак -
И само не това: картината
в мрежата на праха, празен громол
от срички, предсмъртни слова.
Никакво предсмъртно слово!
Хей, думи!
1961
© Ингеборг Бахман
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008