ДНИ В БЯЛО
В тези дни ставам от сън с брезите
и отмятам пшеничената си коса от челото
пред огледало от лед.
Примесено с моето дихание,
млякото се сгъстява.
То кипва лесно тъй рано.
А щом на стъклото подухна, изниква,
изписано с детско пръстче,
пак твоето име: Невинност!
След толкова време.
В тези дни не изпитвам болка,
че може и да забравя
и ще трябва да си припомням.
Обичам. Нажежена до бяло,
обичам и благодаря с ангелски поздрави.
Научих ги в полет.
В тези дни мисля за албатроса,
с който излетях на възбог
към една непозната страна.
На хоризонта долавям,
блестящ в своя залез,
там отвъд, моя приказен
континент, който ме освободи
в мъртвешки саван.
Жива съм и отдалеч слушам лебедовата му песен!
1956
© Ингеборг Бахман
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008