* * *
Поритването чух
в корема ти.
Изведнъж децата ме обикват
и разговарят с мен.
Кърмачета с плача си ме привличат
към количките,
засмиват се, когато се сведа над тях.
Дечица доверчиво се катерят
по мен,
даряват ми незнайни дотогава
нежности.
Изведнъж откривам красота
у всяко мръсно детско личице.
Изведнъж разбирам пак езика
на очите, звуците, ръцете.
Откак поритването чух
в корема ти,
говоря в името на всички,
които още са безмълвни,
говоря в името на всички,
които занапред ще се научат
да говорят;
и като децата,
които все повтарят една дума,
аз казвам:
"Мир!"
© Хелмут Прайслер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2006, № 4 (77)