СКЛОНИ
ЛИКА СИ
Видение
Склони лика си близо до моето лице.
Нека да те обхвана с двете ръце
На твоите слепоочия сводовете.
Проникни ме с очите си
Опръскай ме с искри
Лице на светлината, очертание на нощта
Летящ, носещ се, алчен Ти
В мига на сега.
Ти ме обгръщаш, ти ме съвземаш.
Ти си чуден и бляскав
Обичащ и страдащ.
Ти ми даваш сила и ме храниш.
Ти ме възбуждаш и разпалваш.
Седя на леглото си и зова те:
Оглеждам се наоколо, припада тишина.
Скръствам ръце на гърдите си.
Открит съм към теб в тъмнината.
© Хуго Бал
© Владимир Сабоурин - превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.03.2016, № 3 (196)