СОНЯ
Слиза вечер в старата градина;
Времето на Соня, син покой.
Странстване на дива бекасина;
Дънер гол сред есенен покой.
Слънчоглед поляга нежно, сплита
В клуп на Соня белия живот.
Рана алена, незнайна, скрита,
Дири тъмни стаи за живот,
Дето сините камбани бият;
Стъпките на Соня, благ покой.
Там умиращи животни вият,
Дънер гол сред есенен покой.
Слънцето на стари дни огрява
В миг на Соня белите й вежди,
Сняг ланитите й овлажнява
И пустинята на двете вежди.
1913
© Георг Тракл
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008