СЛЪНЦЕТО
Всеки ден изниква жълтото слънце над хълма.
Красив е лесът, тъмният звяр,
Човекът; ловец или пастир.
Червенееща скача в зеленото езеро рибата.
Под кръглото небе
Рибарят тихо плава в синята ладия.
Бавно зрее гроздето, зърното.
Когато кротко се склони денят,
Прииждат доброто и злото.
Настане ли нощ,
Странникът тихо повдига тежки клепачи;
Бликва слънце от мрачната урва.
1913
© Георг Тракл
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008