ПОКОЙ И МЪЛЧАНИЕ
Погребаха пастири слънцето сред голата гора.
Един рибар измъкна
С мрежата развласена луната от замръзващото езеро.
В син кристал
Живее бледият човек, опрял страна на своите звезди;
Или глава прекланя в пурпурния сън.
Но винаги затрогва черният летеж на птиците
Гледащия, светостта на сините цветя,
Премисля близкият покой забравеното, мръкналите ангели.
Отново челото нощува в лунен камънак;
Един лъчист младеж,
Изниква и сестрата в есента и черното разтление.
1913
© Георг Тракл
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008