ДЕТСТВО
Пълно с плодове на бъз; живееше спокойно детството
В синя пещера. По някогашната пътека,
Където днес, кафява, дивата трева свисти,
Размисля тихият клонак; звукът на шумата е
Същият, когато синята вода се плиска сред скалите.
Трепетна е жалбата на коса. Там един пастир
Безмълвно следва слънцето, търкулнато по есенния хълм.
Душата е едничко синьо мигновение.
В края на гората се показва плахо дивеч, мирно
Почиват в долината старите камбани, мрачните селца.
По-благочестиво опознаваш смисъла на тъмните години,
Хлад и есен сред самотни стаи;
И в свята синева звънтят все по-далече светещите стъпки.
Леко дрънва някъде прозорец; и до сълзи
Трогва гледката на запустяло гробище връз хълма,
Спомен за разказвани легенди; но понякога душата се избистря,
Когато размишлява за щастливи хора, тъмнозлатни дни на пролет.
1913
© Георг Тракл
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008