ПОСЛЕДНО БДЕНИЕ
Как тъмни са ти страните,
дланта ти поемам едва.
Далеч ли си вече оттука,
не чуваш ли мойте слова?
В светлика на мътните свещи
ликът ти е тъжен и стар,
а устните, свити жестоко,
се вкопчват в невидим олтар.
Тук утре ще бди тишината
и може би в сивия ден
ще плъзне шумът на венците
и тежкият мирис на тлен.
Тъй с всяка изтекла година
по-празна ще става нощта,
че някога тук ти лежеше,
но сетният дъх отлетя.
1911
© Георг Хайм
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008