ТАЙНА
Душата ми е тайна, животът ми - стихия:
Аз вечната любов съзнах в едничък миг.
Но трябваше безславно мечтата си да скрия -
Да не научи тя как сдържам своя вик.
Уви! ще мина - зная - край нея неусетно,
Ще я докосвам с дъх, но ще оставам ням,
Ще се изнижат дните ми до края безответно,
Тъй - не събрал кураж да й говоря сам.
Създадена от Бога от милост и от нежност,
Върви по своя път с изискана небрежност
И без да чува воплите, пронизали стиха ми;
А някой път случайно прочела песента ми,
Така и не разбрала, че ней е посветена:
"Коя ли е щастливката?" - ще пита възхитена.
© Феликс Арвер
© Анатолий Буковски, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2006, № 11 (84)