ПОТЕКЛО
Където облакът всмуква чистите хълмове
и червената ела разтваря широки прегръдки
за връщащите се винаги птици,
аз встъпих в моята звезда.
Обмълвяна от дървета и ветрове,
научих се да изострям сетивата си
от всяка фигура, откроила се
в мрака на предрождения свят.
Образ се сливаше с образ и дума с дума.
Образ и дума бяха едно.
От предметите
се откъсваха имената.
Имената им променях
и бях наранена,
преобразена от тях.
Между предмет и дума
чудесното прозрение,
че почти нищо
не можем да опознаем.
Под притворените клепачи
любовните игри на светлината,
видях блясък и отблясък достатъчно,
за да остана заслепена завинаги.
1958
© Ерика Буркарт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008