ARCANUM*
Паякът обвива своята плячка.
Човекът обяснява на човека войната.
Древни сили упражняват насилие,
потопът съска в прометеевия огън,
бушува от демони оскверненият въздух.
Млечният път е шев
в плаща на чуждостта.
Той още веднъж ме обгръща.
С моите фасетъчни очи се оглеждам.
Полагам косата си под луната
и едната длан в другата.
Това було, този шлем
не желая повече да надявам.
Да, искам да казвам, и: Не.
Една кучешка глава търси коляното ми.
Едно дете ме допуска в играта си.
Не желая да безпокоя боговете.
Живея.
1964
© Ерика Буркарт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008