ПО ТЕЛЕФОНА
Розата, която тази сутрин на раздяла
За мен откъсна от градината
И я затъкна на ревера ми,
Та в шумотевицата на деня
Да ми напомня все за теб,
Намери странно приложение:
Случайността ме прати
Пред ковчега на окъсано момче.
И тъй като ковчегът нямаше украса,
Положих свежата ти роза
Върху повехналата длан на просячето.
Дали за двамата, за него и за розата,
Ще разцъфти повторно нов живот?
Навярно ангелите вече го очакват,
За да го вземат в своите прегръдки,
Понеже отлетя оттука с роза,
Която твоята любов за мен откъсна.
Край!
1903
© Детлев фон Лилиенкрон
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008