КАРТЕЗИАНСКИЯТ ПЕС
Върти опашка на всяко Не, което го отвлича
Думи като бълхи в козината, муцуната в калта
Ушите клепнали при бягството от нулите
Подгонен от по-малките беди към най-голямата
Уморен от празното небе, гръклянът е оголен
Подчинява се на първото, което дойде, и за него мисли
1991
© Дурс Грюнбайн
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008