МИЗАНТРОПЪТ В КАПРИ*
Нали, карат ви да се страхувате, моите пръсти,
Тъй дълги и кокалести, десет криви изсъхнали клонки.
Какво се говори? Че съм можел с левицата да пронижа ябълка?
Не само това, скъпи приятели. Също и някое опулено око.
Както и писмото, което ме ласкае с намигащи кратички думи.
Нямам нужда от метален бокс, достатъчни са ми пръстите -
Същите, с които ям раци и подкачам малки деца.
Както плясваш муха на масата и тя после кръжи
И умира на пода, така зашлевявам в лицето учудения.
Което изглежда като милувка, нежно движение,
Е най-опасният мой удар. Нали, от него гори
И остават кървави белези. Веднъж набелязал врага,
Напълно съм сигурен, ще се намери човек да го премахне наместо мен.
Аз обаче се отдалечавам, скърбящ. Заколението ме отвращава.
1999
© Дурс Грюнбайн
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008