НЕОЦЕЛЕЛИ ГЛАСОВЕ І

web

1.

Когато прекомерно
порасне носталгията
паметта е
къса дреха
и отесняла

раздират гърдите й
плътта


2.

Красива лъжа
ударена в гръб
и любовта
върху земята
окървавена


3.

Спрял часовникът
броя с дъха си


4.

Оцетът на дните
и гъбата на сърцето ми

с такава побирателност

достойна за почуда


5.

Времето е
храна на поезията

а любовниците й - понякога -

новата му
дреха


6.

Алегории на бялото го разкъсаха


7.

Когато изненадата
забие нож между ребрата ми
един мой сън получава
плът и кръв


8.

Кървя прошепнах пак
Кървя във всички цветове


9.

Когато се спъна върху късмета си
падат всичките ми рани

(разбирай - от удара на пожеланието)


10а.

Опипвам формата на черепа си
от любопитство


10б.

(една малка грешка при разкопките съз-
даваше правилното впечатление за усмивка)


11.

Всички хубави неща траят кратко или най-
много цял живот


12.

Плюейки зърно по зърно
наровите спазми
на носталгията


13.

Когато се спъне - късметът върху мен
разбирай - в съня ми пада една
звезда


14.

Всяка сутрин

със златни люспи

плувам в нейното кандило

Дрънкаше из стаята
заразните си сребърници
хладната муха

но какво
да ви разправям повече

събудих се
в Прокрустовото ложе

и бях на косъм

 

 

© Димитрис Аллос
© Яна Букова, превод от гръцки език
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2007, № 3 (88)