ИЛИ
Подвижен пясък паметта
разсъмва се и огладнява за всичките ми
птици за всичките ми притежания(това се случва всяка високосна година
когато оставам кожа и кости)
Не помня вече името
нито лицето й едно
пропадане сега емигранти
токът спрян
но добре си спомням слънцето
по обед
прясна пот
прах от частна улица
Божия десница в гърдите ми си спомням
месеше душевните материали
и теб
да пускаш далматинците
в стаята
юп - юп
да ме черпиш с грозде
да ме храниш
зърно по зърно
черната дъвка на безгрижието
с която паметта
си упражнява челюстите
© Димитрис Аллос
© Яна Букова, превод от гръцки език
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2007, № 3 (88)