* * *
Спомен за слънце в сърцето слабее.
Вехне трева.
Сняг подранил е и вятър го вее
едва-едва.
В тесни канали водата зловещо
стине без звук.
Всичко е свършено, чакаш ли нещо
някога тук?
Стеле се в празно небе разпростряна
ива една.
Все пак добре е, че няма да стана
ваша жена.
Спомен за слънце в сърцето слабее.
Сън? Или мрак?
Тази нощ сигурно вън ще навее
първия сняг.
1911
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.