ПЕСНИЧКА
Песничка любовна пея
в утринния час
и се каня да полея
лободата аз.
А пък виж, че скубя всяко
стръче от пръстта.
И девойче босокрако
плаче край плета.
Как е страшен всеки вопъл
на бедата зла
и разпръскват мирис топъл
мъртвите стъбла.
Вместо хляб очаквам камък
за награда аз.
А небето диша пламък
и е с мене твоя глас.
1911
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.