ПЕСЕН ЗА СЕТНАТА СРЕЩА
Студ гърдите ми стегна тогава,
но пристъпих с послушни крака.
И за миг ръкавицата лява
съм облякла на лява ръка.
Стъпалата ме хвърлиха в трепет,
а пък знаех, че те са три!
Иззад кленове есенен шепот
ме повика: "С мене умри!
От превратните и унили
мои дни се погубих съвсем."
Отговорих му: "Мили, мили!
И аз също. Нека умрем..."
Туй е песен за срещата сетна.
Аз погледнах към тъмния дом.
Равнодушно в прозореца светна
жълта свещ и замря мълчешком.
1911
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.