* * *
Ето ме и тук, безделница,
заскучала дваж и триж!
Над оврага дреме мелница.
Можеш век да помълчиш.
Над изсъхнал повет носена,
пак пчелица затрептя
и русалка омагьосана
викам, но не идва тя.
Цели в тиня са тревистите
брегове и сънно-строг
през трептенето на листите
месецът подава рог.
Упоена и пречистена,
взирам се околовръст.
И готова съм наистина
пак да стана родна пръст.
1911
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.