ВЕЧЕР
Звънеше музика отвред,
наляла в жилите ни тежест.
И остро на море и свежест
дъхтяха стридите във лед.
И той ми каза: "Аз съм твой!"
До мойта рокля се докосна.
Една прегръдка съдбоносна
не е такава, боже мой.
Ласкаят котките така
или ездачки гледат стройни...
За миг в очите му спокойни
припламна хитра светлинка.
Цигулките изплакват зов
и жалба някаква голяма:
"Изричай своя благослов -
за първи път сте с него двама."
1913
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.