* * *
Ти знаеш, мъча се в неволя,
кръвта ми вече занемя.
Но съхранила съм отколе
любов към тверската земя.
Там геранилото въззето
стърчи, извито на дъга,
скрибуцат портички в полето,
дъхти на жито и тъга.
Небето сиво и убито,
под него вятър не звучи...
И смугли селянки, които
ме гледат с укорни очи.
1913
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.