СТИХОВЕ ЗА ПЕТЕРБУРГ
1.
Пак Исакий грее пищно
под самия небосклон.
В нетърпение предишно
стине Петровия кон.
А в очите сажди парят
и тъмнее дим довят...
Не харесва господарят
своя нов престолен град.
2.
А сърцето бие мерно.
Остарява ли човек?
Наште сенки по Галерна
са останали навек.
Спуснала ресници гъсти,
виждам, влюбен и честит,
как поемаш с тънки пръсти
моя веер неразкрит.
Че сме двама, че в заветен
свят на чудеса вървим,
че сега над парка Летен
трепка лъч неуловим -
не скърбя за думи вещи
и сърцето не боли
от мъчителните срещи.
Любовта се утоли.
Ти си жив и аз съм жива,
край на страсти и беди -
тъмната вода прелива
и с усмивка мълчалива
Петър хладно ни следи.
1913
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.