* * *
Сега живея мъдро на света,
в небето гледам, моля се на Бога
и се разхождам дълго вечерта,
за да приспя ненужната тревога.
Додето вятър в лопуша снове
и грее на рябина гроздът ясен,
възпявам аз в игриви стихове
живота тленен, тленен и прекрасен.
Завръщам се. И ближе мойта длан
ленива котка, спътница любезна,
трепти далечен огън, разгорян
от кулата на речна дъскорезна.
Изрядко само щъркел прелети,
раздвижи в тъмното прозрачна струя.
И ако в този миг почукаш ти,
уверена съм, няма да те чуя.
1912
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.