РАЗХОДКА
Перо на шапка опря в екипажа
и аз се вгледах в твоите очи.
Трепна сърцето, не знаещо даже
каква обида му горчи.
Вечерен час е, от скръб вълнуван,
и вятър не донася вест.
И сякаш с туш е нарисуван
в албум старинен Булонски лес.
Бензин и люляк смесил странно,
градът за миг ни приласка...
И ти докосна моето коляно
с почти безтрепетна ръка.
1913
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.