* * *
Пред любимата дават обет!
Нелюбима съм аз и не бива.
Как се радвам, че тънкия лед
над безцветна вода се разбива.
И приемайки риска, сама
ще премина по него нарочно.
спастряй всичките мои писма -
нека знаят потомците точно
колко мъдър, прославен и чист
си живял и заминал оттука.
Мигар може в такъв летопис
да намери окото пролука?
Как опива живота могъщ,
в колко мрежи се впримчват сърцата.
Нека в своя учебник веднъж
мойто име да срещнат децата
и на мойта сърдечна печал
да погледнат с усмивка лукава...
Ни любов, ни покой си ми дал,
подари ми горчивата слава.
1913
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.