* * *
Очите ми молят пощада.
И как да мълча, научи ме,
когато в слуха ми попада
звънливото негово име?
Вървя край зелена морава
по път, върху талпи проправен.
И вятър над мене повява,
по пролетно свеж и неравен.
Сърцето ми смътно дочува,
че вест отдалеч е донесъл.
Аз зная, че той съществува,
че той е безгрижен и весел.
1912
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.