* * *
Как се вплете и нежно сребрее
вдън косите ми кичура бял -
само славей, отвикнал да пее,
тази мъка докрай би разбрал.
Върху вейка на тънка ракита
дъх стаява, самотно мълчи
и настръхнал се вслушва в честита
чужда песен, която звучи.
А отдавна ли плахи тополи
не потрепваха даже с листа
и в гласа му кънтя и се моли,
и отровно звуча радостта.
1912
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.