ГОСТ
И отново над тъмната къща
сняг се сипе - ситен и лек,
аз останах една и съща,
но при мене идва човек.
Аз го питах какво ще иска.
Рече: "С тебе - и в ада макар."
Пошегувах се: "Ами риска
да ни стане бедата другар?"
Към цветята, които будуват,
свойта суха ръка приближи:
"Разкажи ми как те целуват,
как целуваш ти, разкажи."
Нито пръстенът сватбен го сепна,
нито скръбното ми сърце.
И едничък мускул не трепна
върху злото му светло лице.
Беше радостен да узнае,
че надмогва своята страст
и че нищо от мен не желае,
а пък всичко му давам аз!
1 януари 1914
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.