* * *
Дъхът на мъртви вещи тук
по стъпалата се въззема.
И плодове един от друг
пъстреят вън на чернозема.
И дишат парниците пак,
макар че всичко вече стине.
И езерце се плиска в бряг
под бисерно-прозрачна тиня.
Едно момче, като в несвяст,
прошепна ми с усмивка тиха,
че там живее стар карас
и с него - стара карасиха.
1913
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.