РАБОТИЛНИЦА ЗА ОСТРОВЪРХИ ШАПКИ
Един разглеждайки случайно
картата на някой град крайморски
познава профила си в него
Тогава спира да пътува
Друг допивайки кафето си
на дъното му вижда (триизмерно)
метрото на съдбата си
без разклонения
(Но не се уплашва плаща
и продължава в априлския вятър
вдигнал високо яката си)
И трети някакъв пътуващ нощем
през стъклото на колата различава
виковете за помощ
на една звезда
отдавна угаснала
(Двете му деца спят
на задната седалка
пътят дълъг и с много завои)
И на мене пишещата тези редове
Ти си - ми каза -
нахапана ябълка. Но само една
захапана ябълка
изпълнява своето предопределение.
© Яна Букова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2008, № 2 (99)
Други публикации:
Яна Букова. Лодка в окото, София: Херон прес, 2000.