КЪМ ЗАМЪКА
Пролетта си играе с косите ми,
и разплита ги уж на шега
търси нещо - на зимата дните й,
скрити там - малки бели крила.
После с топлия вятър ги сплита,
духва нежно през смях във очите ми,
и проглеждам отново - различно е:
топло, слънчево - като мечта.
Стъпвам леко по пътя към слънцето
и захвърлям една по една
лоши думи, тъга и обиди,
зимни приказки, чути в нощта.
Ето ме - стигнала съм до замъка
и не стъпвам, а вече летя...
Отвори ми, принцесо разлистена,
да посрещнем със тебе деня.
© Вероника Славова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.05.2006, № 5 (78)
Стихотворението печели Втора награда на Средношколския конкурс за поезия "Възкресения, 2006", Добрич.