Виктория Рубен - Малки лирически асоциации

МАЛКИ ЛИРИЧЕСКИ АСОЦИАЦИИ

web

Прозорците на моето тяло -
отворих ги внимателно под скърцащия шепот на ръждата.

Посещението на сестра ми -
милващ полъх на детството.

Децата ми -
крилата ми в полет.

Животът ми -
стъклена сграда с прозорци... открито, прозрачно и светло...

Животът - верига.
Не можеш да добавиш брънка
преди да затвориш предишната.
Иначе пада.

Любовта ми -
всепоглъщаща, пречистваща огнена лава. Устояват й само единици от силните.

Страхът ми -
заключена врата за отваряне.

Кашлицата ми -
изплющяване с камшик! Страхът се промъква и ме овладява чрез болката.

Тялото ми -
подарък, който стоеше неизползван в ъгъла на ежедневието.

Пуснах се на свобода -
отворих врата и детето в мен прекрачи прага навън.

Война -

шумът на самолетите,
драскотини по моето повтарящо се ежедневие

всеки минаващ самолет докосва с грохота си
зоната на смъртта в моето тяло

23.07.2006