ПРЕДСЕИТБЕНО Е ВРЕМЕТО
покълва тревата
увива пръстите ми
облизва ходилата ми
с все същите очи
задължени да носят утрото
вися на нокътя на поредния ден
събирам минути в шепите
времето покрива косите ми
разтваря раните
пролазва в съня
с все същите очи
вися на дървото без корени
покълвам
© Ваня Клечерова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2007, № 1 (86)
Други публикации:
Компас (Бургас), бр. 1623, 20.12.2006.