Ябълката на греха
остана цяла.Вкусът на праведност
по устните горчи...
ЖАЖДА
Нито капка вода
върху устните жадни...
Само спомен далечен
за дива река -
като тътен на облаци
в жежкото пладне,
като звън на копита
в съня на трева.
Колко суша и жар
над ливади посърнали!
Колко жажда в душите
за жива вода!
Щом еднакво умират
цветята и тръните,
ти се чувстваш виновен,
че не идва дъжда...
Вехнат черни жита
и се ронят от вятъра -
ситни капчици кръв
върху земната твърд.
Прегорялата страст
овъглява душата
и е късно за обич...
А е рано за смърт...
Уморени коне
се препъват в съня ти,
под копитата вехне
мимолетна трева...
Ти не си съвършен.
Ти си само приятел
на тъгата небесна,
преродена в дъжда...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.