Той стоеше вече цял час,
скрит в сянката на моя балкон
и очакваше своето момиче.А то все не идваше и не идваше...
Накрая хвърли на земята
розата, която носеше,
настъпи я с крак
и си тръгна...Сякаш настъпи сърцето ми.
ВЕЧЕРЕН ЕТЮД
Хей, момче, дето втори час чакаш на ъгъла,
не разбираш ли - малко си закъсняло.
Отдавна момичето си е тръгнало -
онова, дългокосото, облечено в бяло.
Още дълго ще мяркаш лицето обичано
в измамните огледалца на витрините.
Покрай теб много други красиви момичета
незабелязани ще отминат...
Подари на някое от тях розата -
не бързай да я захвърлиш в реката
и ще се случи и с теб невъзможното -
ще си тръгне внезапно тъгата...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.