Не казвай на нощта,
че чакаш утрото.Тя и без това ще си отиде.
* * *
В такава тиха зимна нощ по навик
посягаш към кутийката със спомени
с надеждата, че някой ще разчупи
онази тънка ледена корица,
заседнала отдавна във гърдите
като очакване...
Макар че си разбрал -
със спомени не можеш да нахраниш
космическата скитница - душата си,
тъй гладна за любов...
А после...
После -
започваш да се чувствуваш уютно
в килията на своята самотност
като във роден дом...
И свикваш със тъгата,
приседнала край тебе на дивана
пред стария мърморещ телевизор.
Защо са ти трохите от любов?...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.