Дали не сме смешно наивни,
или сме вечно виновни,
когато вървим по хребета
между геройството и позора,
приели жестокия жребий -
да си останем хора...
УТРЕ
Правото да си простим
днешното несъвършенство.
Преходност, която тайно
ни сродява с Вечността.
Жаждата да се повторим
и страхът от повторение.
Другото лице на "вчера" -
неизбежност и мечта.
На пропуснатото време
вечният противовес...
"Утре" -
дума без значение
за умиращите днес...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.