Понякога пътят
е толкова дълъг,
че достигнали края,
не помним началото...
* * *
Ти помниш ли как се обичахме някога...
Как танцуваше вятър в косите!
Полудели от страст, напоихме с телата си
вечно жадния бог на тревите.
Как кръжаха светулките в топлата нощ -
мимолетни искри в тишината;
как усещахме в себе си скритата мощ
да преобърнем земята!
И така до зори. До ръба на света.
До библейския свършек на дните...
Други хора ли бяхме?!...
Потайна сълза
вместо отговор зрее в очите ти...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.